В крайна сметка се оказа, че това бе и единственият гол в тази полуфинална двойка изобщо (сори, Шева ;)), а дребният французин записа завинаги името си в историята на клуба. Тогава повечето похвали отново отнесе Роналдиньо, заради спечеления физически сблъсък с Гатузо и последвал пас (а и точно в този период Роналдиньо по default си получаваше своя къс от пая), но за мен завършекът на Жули винаги ще остане паметен. Жули е десничар, но не от онези десничари, които умеят да ритат добре и с другия крак. А всички знаем, колко трудно е да стреляш по такъв начин и от движение с по-слабия ти крак и да намериш мрежата по толкова безкомпромисен начин. Честно казано, не съм и сигурен, че Людо би успял да повтори това изпълнение и в пет следващи опита да го направи.
Лично за мен, Жули винаги ще бъде една от 'спорните' фигури във втория "Дрийм Тийм" на Барселона, защото честно казано, играчите тип "hit & run" винаги биха изпитвали сериозни трудности да се впишат в на първо време - преследвания, а в последствие и достиган облик на Барселона в игрови аспект. Е, да - "ами Христо Стоичков?", биха ме контрирали някои. Е да, но Жули не е Христо Стоичков. Нищо, че носеше неговия номер ;]
И въпреки това, мигове като този те правят безсмъртен в съзнанието на феновете, имали щастието да ги проследят в реално време. А Людо Жули имаше своите мигове, макар и често повече да ни късаше нервите, отколкото да ни караше да се усмихваме. Giuly, Paris! Giuly, Paris!
p.s. впрочем, ако някога съм се съмнявал, то мачове като този ме накараха да повярвам, че Андрес Иниеста ще бъде важна част от бъдещето на Барселона. В отсъствието на Шави и Деко, битката на "Сан Сиро" бе изпит, който Иниеста взе с отличен.
Не само този. Изпита му започна малко по-рано от двубоите с Бенфика.
ReplyDeleteВъобще, срещите от 1/4 финала и 1/2 финала, бяха взети с много странни състави.
Повечето играчи, едва ли си ги спомнят доста фенове :)