Благодарим за титлите. Засега 13, а може би 14, до другия месец по това време.
Благодарим за усмивките. За емоциите и спазените обещания, за триумфите и моментите, когато усещахме, че се страхуват от цветовете ни.
Благодарим за това, че го направи по нашия начин. Без компромиси, без изключения и извинения. В моментите на нарастваща конкуренция, когато крайният успех заема все по-важно място спрямо принципите. Когато мечтателите в играта отстъпват място на геометриците, а визионерите на прагматиците. Във време, когато футболът се превърна в низ от уравнения и изчисления, елиминиращи удоволствието и стремежа към усмивки.
Благодарим за над 20-те футболисти от “Ла Масиа”, които дебютираха за първия тим в периода между 2008 и 2012. Някои от тях се превърнаха в ключови играчи за Барса, а двама от тях - и в световни шампиони.
Благодарим, че никога не забрави какво е Барса. Напук на призивите, че играта вече е друга. Че всичко е различно от едно време. Че сега часовете във фитнес залата са по-важни от тези, прекарани с топката.
Благодарим, че ги опроверга, доказвайки, че играта все още е жива и има пулс.
Благодарим за “Олимпико”.
Благодарим за “Уембли”.
Благодарим за вечерите на “Бернабеу”, особено за онези шест мига, които ни пратиха в Рая, а тях - в Ада.
Благодарим за вечерите на “Камп Ноу”. Не винаги се получаваше, но когато успявахме, беше с блясък.
Благодарим, че отново превърна този стадион в инкубатор на страх, който принуждаваше отбори за стотици милиони евро да излизат във формации, унижаващи тях самите и феновете им. Но лишени от друг избор.
Благодарим за магичната Manita, чийто белег на позора онзи винаги ще носи със себе си.
Благодарим за скромността и липсата на каквато и да е арогантност, макар да имаше повече основания за нея от всекиго друг.
Благодарим за онази пресконференция в Мадрид, която някои приеха за слабост, но други - за отговор, които трябваше да бъде даден. Ние отново спечелихме на терена, а той - пред репортерите. Él es el jefe, el puto amo.
Благодарим за Валдес, Шави и Иниеста, които направиха съществени крачки в развитието си за последните четири години.
Благодарим за Бускетс, Педро и Тиаго, които ти дължат всичко.
Благодарим за Куенка, Тейо, Монтоя, Бартра, Муниеса, Серхи Роберто, Рафиня, Еспиноза, Деулофеу и др., за които ще видим. Всичко зависи от тях, но по-важното е, че ти вече им даде път.
Благодарим за този Меси, който превърна в дяволска машина за голове. За момента 65, а иначе - 203, откакто сте заедно. За по-малко от четири пълни сезона.
Благодарим за моментите, когато приемаше загубите като мъж, а не като параноиден мъжкар. Когато намираше вината в себе си, а не из дебрите на конспирации, тайни общества и невидими врагове. Él es el jefe, el puto amo.... ¿Por qué?
Благодарим, че ни остави в добри ръце. Че не ни напускаш напълно, защото твоят ученик остава. За да продължи това, което ти започна. Което започнахте заедно. Дано ти бъдеш Саки, а той - Капело.
Благодарим за смелите решения, за поетите рискове, за революцията в играта. Благодарим, че превърна работата си в царство на фантазия, докато други разчитаха на сиви механизми, мачкащи със стоманени зъбци. Да поникне роза в бетона не е невъзможно, а ти ни го показа.
Благодарим за всичко и всички. В добро и лошо, бяхме едно цяло. Триумфите ни извисяваха, загубите ни сплотяваха. Не знаем дали някога ще се върнеш, а надали ще има по-деликатен момент от този, когато един ден излезнеш срещу нас. На другата скамейка. Не нашата, а онази, която десетки треньори са напускали като потънал кораб. Но и дори тогава, едва ли ще се намери някой, който да не те дари с любовта си. Благодарим, Пеп.
