Излезе ни Златен (част 1)

Тези дни бившият президент на Барселона Жоан Лапорта отново ни върна към бурното лято на 2009 г., когато станахме свидетели на най-масивната трансферна операция в историята на клуба. За сума от 46 милиона евро + услугите на Самуел Ето'о (официална обща стойност: 66 мил.) от Интер бе привлечен шведският национал Златан Ибрахимович, а едва ли някой е очаквал, че само година по-късно той ще напусне клуба за три пъти по-малка сума и в нескрит конфликт с Пеп Гуардиола.

Това ми даде основание да върна назад часовника на времето и да си припомним как точно (и по-важното - защо) бе сключена тази видимо... странна сделка. Много неутрални фенове на футбола, които не следяха отблизо процесите в клуба, а и много от привържениците на Барса все още недоумяват как този трансфер бе финализиран в тези му параметри, изглеждащи абсурдно за средно-статистическия човек. В крайна сметка - към Интер пое нападател, който най-малкото на теория не е с по-ниска пазарна стойност от Златан Ибрахимович, а според много хора би бил и с по-висока такава. Но това е обект на съвсем различна дискусия. Фактите обаче бяха други - Ето'о подписа с италианския шампион, а Барселона доплати допълнителни 46 милиона евро за услугите на Ибрахимович. Наглед абсурдно, а?

Не пропускайте детайлите

Продължавам да твърдя, както впрочем го правех и преди вече почти две години, че параметрите на сделката Ибрахимович - Ето'о не са толкова нелепи, колкото изглеждаха тогава, дори и сега, когато можем да приемем, че шведът се провали. Държа да подчертая, че с написаното тук не твърдя, че одобрявам този ход (ако изключим причините, които го правеха наложителен) или че го виждам като правилен за бъдещето на клуба. Желанието на автора е да изложи аргументирана теза, защо привличането на Златан Ибрахимович, според тези му параметри, не бе чак толкова налудничаво, с оглед на създалата се почти кризисна ситуация, изискваща бърза и наложителна реакция.

Нужно е по-внимателно вглеждане в детайлите и най-вече в процесите, които форсираха извършването на подобен трансфер. Ако извадим Самуел Ето'о от уравнението, то пазарната цена на Златан Ибрахимович остава 46 милиона евро, което в никакъв случай не е надценяване на стойността на по това време най-добрия футболист в Серия А. Особено и с настоящите пазарни реалностти, които позволиха на Ливърпул да заплати 35 милиона паунда за футболист, който през миналия сезон се състезаваше в Чемпиъншип. Погледнато конкретно към тази сума, тя не бе висока за Златан Ибрахимович. В друга ситуация, когато Ето'о не би участвал в сделката, преговорите между Интер и Барселона само биха започнали от 46 милиона евро, преди най-вероятно цифрата да нарастне с още между 10 и 15 милиона. Навярно хората, които не харесват Златан Ибрахимович няма да се съгласят с мен, но както казах - реалностите на пазара правят това обективно, без да желая да оценявам качествата на шведа. Други ще кажат - как така "ще вадим Ето'о от уравнението, при положение, че той овечидно е там"? Ще обясня.

Ключът е Ето'о

Скоро, след като Барселона триумфира с незабравим требъл през сезон 2008-09, Пеп Гуардиола отново довери, че не желае Самуел Ето'о в своя отбор. Той впрочем направи същото и в първите си дни начело, когато раздяла с триото Роналдиньо - Деко - Ето'о бе крайъгълен камък в плановете му за реновация на "изчерпаната" Барса на Франк Рийкард. Е, тогава желанието на младия специалист бе изпълнено в 2/3, защото Ето'о остана на "Камп Ноу". Както видяхме и в последствие - за добро. "Неукротимия лъв" отново премина границата от 30 гола, а попадението му в мрежата на Манчестър Юнайтед във Вечния град няма да бъде забравено от всички фенове на Барселона по цял свят.

Година по-късно обаче, Пеп не отстъпи от позициите си - Ето'о трябваше да напусне, а на негово място трябваше да бъде привлечен нов голмайстор. Гуардиола никога не заяви в прав текст, какви точно са причините за това да не желае африканеца в съблекалнята си. Единственото, което той пророни пред журналистите по този въпрос, бе за "предчувствие", което таи по отношение на Самуел Ето'о и което му подсказва, че е дошло време Барселона да се раздели с най-успешния си голмайстор за всички времена. Този път връщане назад нямаше, защото Гуардиола изразяваше това си желание за втори път. Оттук-нататък, компромисите ставаха невъзможни. Основните и елементарни принципи на човешките взаимоотношения го изключваха.

Раздялата - почти невъзможна?

В един момент Жоан Лапорта, Чики Бегиристайн и целият спортно-технически щаб на Барселона научи, че Самуел Ето'о трябва да бъде продаден на всяка цена. Перспективата камерунецът да остане за още един сезон на "Камп Ноу" и да работи още година с треньора, който на два пъти пожела отстраняването му от него, изглеждаше кошмарна за бъдещето на тима. Представете си за какво минно поле и каква тик-такаща водородна бомба от емоции говорим, ако това наистина се бе случило.

Раздялата със Самуел Ето'о обаче бе повече от трудна поради факта, че възможностите за продажба на нападателя бяха силно ограничени. Да си припомним какви бяха опциите пред Барселона, най-вече по отношение на европейските клубове, които биха могли да си позволят футболист като Ето'о:

Англия:

Манчестър Юнайтед - слухове, спекулации и догадки, но в нито един момент деклариран реален интерес. Уейн Рууни и Димитър Бербатов изглеждаха напълно достатъчни на сър Алекс Фъргюсън, особено и предвид факта, че във важните мачове шотландецът предпочита да залага на схема 4-5-1.

Челси - възможна дестинация като финансови възможности, амбиции и моментно статукво на футболната карта, но отново липсващ реален интерес. Карло Анчелоти реши, че няма нужда от Ето'о, а в края на сезона ликуваше с дубъл на домашна сцена.

Арсенал - как си го представяте?

Ливърпул - тук дори шансовете на Арсенал биха били по-сериозни.

Манчестър Сити - един от единствените два клуба, заедно с Интер, който прояви реално съществуващ интерес към Самуел Ето'о, дори подкрепяйки го с официална оферта. Крайното решение обаче бе на Ето'о, който отклони предложението на "гражданите", явно не оставайки убеден в "доларовите" им амбиции им да се превърнат във властелин на европейския футбол, дори и най-вероятно подписвайки се под контракт с рекордна заплата. Както го стори Туре Яя година по-късно. Можете ли да го вините?

Германия:

Байерн - безспорно един от европейските топ клубове, но отдавна Бундеслигата е загубила притегателна сила за звездите на европейския и световен клубен футбол. Признавам си, че останах изненадан от решението на Ариен Робен да заиграе в Байерн, но тук съм склонен да го нарека просто изключение от правилото. Трансферът на Робен бе единичен случай, който скоро няма как да се превърне в тенденция.

Италия:

Милан - преди години, може би. Силвио Берлускони обаче отдавна позавърза кесията, а трансферната активност на Милан в последните години го доказва. Дори и да приемем, че трансферната цена на Ето'о не би била прекомерно висока, имайки предвид изтичащия му контракт, годишно възнаграждение от минимум 10 милиона евро годишно би отказало "росонерите" на онзи етап.

Интер - единствено, ако Златан Ибрахимович бъде продаден. Шведът вече се подписваше под 12 милиона евро годишно, а освен на него, Жозе Моуриньо вече можеше да разчита на Марио Балотели и новопривлечения Диего Милито. Тук нападателите щяха да станат твърде много, а е спорно дали Морати можеше да си позволи още една заплата, приближаваща се до тази на шведа. Фактите са такива, че ако желаеше, Дон Масимо можеше да "отърве" Барса от Ето'о, дори и без да се разделя с най-голямата си перла. Барса пък щеше да посегне към Давид Вия и да подпише с него.

Ювентус - мислите ли?

За клубове от Испания мисля, че няма смисъл да говорим.

Патова ситуация и заек от шапката

Ето и какво точно довери Жоан Лапорта, когато журналистически въпрос отново го върна към лятото на 2009:

"When the club won the Treble in 2009, the technical staff wanted a few ‘locker room modifications’ to help the team ethic,” Laporta told As.

“This is how we came to swap Eto’o and Ibrahimovic, a move that at the time was wanted by Pep Guardiola.

“Aside from the Swede, the other two options were Diego Forlan and David Villa. However, Eto’o would not go to Real Madrid, as he preferred Inter.

“Valencia were asking too much for Villa, while Atletico Madrid had no intention of selling Forlan.

“There was the problem that Eto’o would absolutely not accept a transfer to Valencia or Atletico Madrid. In fact, the only club he was happy with was Inter.

“There was no other alternative to satisfy the Coach and his technical staff.”

Връзва се с изложеното по-горе, нали? Давид Вия и Диего Форлан действително попадаха в плановете на Барселона, но това не решаваше другия належащ проблем - наложителната раздяла с Ето'о. Аз съм безкрайно убеден, че за Вия можеха да бъдат додадени тези недостигащи милиони, които ни разделяха с Хлапака, но можеш ли да привлечеш заместник на някого, с когото още на практика не си се разделил? Давид Вия можеше да бъде привлечен още през лятото на 2009 г., но само при положение, че пътят вече бе разчистен.

Заекът от шапката изскочи от Милано и Масимо Морати, който помогна ребусът да бъде разрешен. От гледна точка на преследвания сценарий и директива, сделката Ибрахимович - Ето'о бе олицетворение на израза "с един куршум - два заека" за спортно-техническия щаб на Барселона. Пеп Гуардиола получи своя нов централен нападател, като в същото време се отърва и от "камъка" Ето'о, с който рискуваше да обрече предстоящия сезон на пълен провал, в случай че последният бе останал.

Ето'о не бе част от сделката, той просто бе разкаран с формално участие в нея

Проблемът тук не е директната размяна Ибрахимович - Ето'о (тя бе сключена в момент, когато вече нямаше връщане назад), а цифрите и цялостният мащаб на сделката. Тези допълнителни 46 милиона придават зверска тежест на този трансфер, но аз съм склонен да приемам тези 46 милиона като директно платени за Ибрахимович, без да прибавям Ето'о към цялата схема. Как така? Защо? Защото в конкретната ситуация, според създалите се обстоятелства и липсите на алтернативи, мога да стигна дори по-далеч, заявявайки, че точно в този момент Самуел Ето'о нямаше пазарна стойност.

Аргументите за това са елементарни, дори и за средноинтелигентен човек. Както вече обяснихме, нямаше и как Ето'о да бъде продаден в съответния момент. Нямаше опции за това, нямаше и за кога да бъдат чакани такива, защото времето летеше, а Пеп Гуардиола трябваше да знае с какъв състав му предстои да работи. Контрактът на нападателя с Барса изтичаше след 12 месеца, като нямаше абсолютно никакви изгледи той да бъде подновен.

По правилото "Босман", камерунецът щеше да напусне без трансферна сума в края на следващия сезон, а Барса нямаше да има правото дори да го използва в такива наглед "абсурдни" сделки, за каквато много хора намираха тази. Но не това беше основния проблем. Ето'о е дал толкова много на Барселона, че аз лично бих му позволил да изпълни докрай контракта си с клуба и ако желае - да си тръгне без пари. Смятам, че си е заслужил това право, защото приносът му за Барса е трудно измерим с думи. Но рискът бе огромен. Рискът от всичко, което можеше да се случи между Саму и Пеп, за напрежението, отмъщението и неизказаните думи, които щяха да висят като демоклиев меч над цялата съблекалня. Това не трябваше да се допуска, защото границата бе премината в момента, когато Хосеп Гуардиола заяви за втори път, че не желае камерунеца в тима си.